четвъртък, 24 септември 2020 г.

Книжен коментар: Плячка от Гейбриъл Бъргмоузър

Анотация:

"Това е безспорно един от най-откровените, болезнени (но и в същото време ведри), смели, задълбочени, зрели, честни и човешки разкази за родителството, които съм чела. Казвам го без никакво преувеличение и патос.Най-общо това е историята на семейството на Златко Енев, писател и издател, живеещ от дълги години в Берлин, баща на две деца, с дъщеря аутист. Няма го така характерния героичен нюанс, нито отчаяние и самосъжаление заради тежката история. Има любов, топлота, мисъл, познания, откритост, благородство, аналитичност. Има и надежда, смирение, приемане. Има признати грешки, съвсем осъзнати и изказани, изговорени, но не за да предизвикат съчувствие или драматизъм, а за да дадат кураж и информация на хора, които преминават през това…Брилянтен език и писателски умения, увличащ и буквално грабващ разказ…И не, това не е просто разказ за аутизма, а и за любовта, самоприемането, приемането на другите, семейството, узряването, взаимността, отговорността, свободата. Разказ за живота." - Goodreads

В интерес на истината очаквах повече хорър моменти от тази книга. Не че липсата им ме накара да не остана очарована от нея. Историята те подхваща с динамичното действие, което предлага, и не те пуска до самия край. Беше доста добре написана, макар и на моменти да усещах някакви...не точно пропуски...но малки липси от неидентифициран характер.

Историите на отделните герои и какво ги е довело до текущия момент бяха добре разкрити за скромния обем на книгата, въпреки че на мен лично ми липсваше историята на злодеите, която предполагам също би била интересна. Впечатлиха ме силните характери на Франк и Маги - макар и всеки от тях да си има своите недостатъци, двамата бяха силни и непоколебими в решенията си да оцелеят, каквото и да им струва това.

Моята крайна оценка е 4/5, заради недоизказаните неща от историята, които на мен лично биха ми били интересни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар