Анотация:
"Това е безспорно един от най-откровените, болезнени (но и в същото време ведри), смели, задълбочени, зрели, честни и човешки разкази за родителството, които съм чела. Казвам го без никакво преувеличение и патос.Най-общо това е историята на семейството на Златко Енев, писател и издател, живеещ от дълги години в Берлин, баща на две деца, с дъщеря аутист. Няма го така характерния героичен нюанс, нито отчаяние и самосъжаление заради тежката история. Има любов, топлота, мисъл, познания, откритост, благородство, аналитичност. Има и надежда, смирение, приемане. Има признати грешки, съвсем осъзнати и изказани, изговорени, но не за да предизвикат съчувствие или драматизъм, а за да дадат кураж и информация на хора, които преминават през това…Брилянтен език и писателски умения, увличащ и буквално грабващ разказ…И не, това не е просто разказ за аутизма, а и за любовта, самоприемането, приемането на другите, семейството, узряването, взаимността, отговорността, свободата. Разказ за живота." - Goodreads
Чела съм и преди литература, свързана с невроразнообразието, както авторът нарича тази тематика, и по-точно съм чела (авто)биография, свързана с шизофренията. Тук става въпрос за съвсем различно нещо, а именно - Синдромът на Аспергер (или така наречения аутизъм).
Честно казано нямам какво много да кажа за книгата, очакванията ми бяха сравнително високи, поради засегнатата тема плюс факта, че книгата е биографична. Свикнала съм такъв тип книги да провокират някакъв вид дълбока емоция, било то гняв, тъга или и двете едновременно. За жалост тази книга не ме накара да почувствам нищо, всичко беше някак дистанцирано и много далечно от мен като читател.
Моята крайна оценка е 2/5, защото все пак книгата беше добре написана, просто мен ме остави безразлична.
Няма коментари:
Публикуване на коментар