Книжен коментар: Дъщерята на художника от Глория Голдрайх

Анотация:

"Във френското селце Моншове, скрит от хаоса на пулсиращия с новото време Париж, но и достатъчно близо до него и до бохемата, към която принадлежи, през 30-те години на миналия век живее Марк Шагал. Живее в красивото обкръжение на Белла, своята голяма, единствена и неувяхваща любов, всеотдайна съпруга и муза, и на тяхната дъщеря Ида. Преминали през ада на бягството от родния Витебск в Русия, нежелани като евреи във втората избрана родина - Германия, семейство Шагал са намерили покой и защита сред зидовете на романтична старинна къща, в двор с ухаещи люляци.

Марк е вече признат художник, в чиито странни образи и композиции, в цветовете, дошли ненадейно от изтока, Париж вижда гения. Белла е отдадена на семейството и на своите стихове и спомени, които документира в изящна проза. А между двамата и в техния свят на възвишеност и красота расте малката Ида, закриляна като парниково цвете от бурите и палещото слънце, от пороите и сушите на реалния живот.

И нито Марк, нито Белла забелязват, че тяхното малко момиченце вече навършва седемнайсет..." - Goodreads

Честно да си призная тази книга леко ме ядоса. Стилово беше много добре изпипана, всички герои бяха добре представени, сюжетната линия увлекателна...Може би се чудите какъв тогава ми е бил проблемът?!

Героите ми лазеха по нервичките. Белла и Марк Шагал бяха бетер като малките дечица - мрънкащи за щяло и нещяло и тотални егоисти. Дъщеря им - Ида (то бива любов, бива, ама нейното направо си граничеше малко с малоумщина), се старае по всякакъв начин да им угажда и да се грижи за тях - отплатата - абсолютно безхаберие от страна на родителите й към това как се чувства тя и опасностите, на които е изложена, изпълнявайки "заръките" им. От всички геори най-антипатичен ми беше "Бог" Шагал - всички трябва едва ли не да му се кланят, пълно безразличие към всеки, дори към собствената му дъщеря, освен разбира се, когато не му е нужна за нещо. Поне краят на книгата я отърва от грижите за него, макар и по начин, който за мен е абсолютно обиден.

Самата Ида имаше силен и борбен характер. За жалост не достатъчно силен, за да се откъсне от влиянието на родителите си върху нея, което определя хода на голяма част от живота й. Хареса ми, че имаше глава на раменете си и я ползваше по предназначение, макар и понякога да взимаше, поне според мен, грешни решения.

В края на краищата не съм сигурна как да оценя това четиво. Може би 3/5 е справедлива оценка, тъй като ми вървеше сравнително бавно и общо взето не мога да се похваля, че книгата ми е харесала особено много или ме е впечатлила по някакъв начин.